Позитивно за секциото

Привет!

От доста време мисля да пиша на тази тема, но дълго отлагах. Може би ще предизвикам размисли у някои, други ще ме подкрепят, трети- упрекнат. Но ето го моя разказ за раждането..

Още от момента, в който видиш две-те чертички и чуеш сърцебиенето на малкото човече, освен вълнението което те завладява, задължително започват и мислите за раждането. Започва лудо четене и търсене в чичо Google на въпроси от типа „Боли ли раждането?“, „Естествено раждане или секцио?“..и т.н.

И мен тези въпроси не ме подминаха. (Дори съм си ги задавала още много преди да забременея). Винаги ме е било страх от естественото раждане..от това да не се „заклещи“ някъде по пътя малкия човек и от самите болки. Минаваха през главата ми какви ли не луди сценарии и измишльотини:)

Освен, че изгледах всички налични сериали от типа Отчаяни съпруги, Подли камериерки и други, посещавах и различни лекции за бъдещи майки и се интересувах много и за двата типа раждане. Постоянно менях мнението си и накрая оставих това решение да вземе гинеколога ми!

В крайна сметка решението беше – секцио. Показанията бяха за ниска предна плацента и седалищно разположение на плода. (в последствие беше застанала напречно).Вероятността за усложнения с такава плацента при нормално раждане, е значителна. Може да се пробва и естествено, но аз честно казано, не исках да се правя излишно на голяма героиня.:) Разбира се, имах своите колебания и те възникнаха именно заради негативизма, който се излива срещу секциото. Да ви кажа честно, дори бях доволна от решението.

Може би според някои съм избрала „по-лесния” път, вместо да се мъча часове наред. На фона на едно 13-часово естествено раждане, няма как да не изглеждам като разглезена принцеска. 🙂

Е, в крайна сметка дъщеря ми се появи на този свят 8 минути след започване на операцията. Някои позитиви са например, че главата й не беше издължена като патладжан и нямаше конюнктивит, хаха 🙂 Раздвижих се преди всички други в стаята ми. Дори бързах да си измия зъбите, нищо че се влачех като охлюв до мивката. Цял ден почти не седнах. Поради някои непредвидени ситуации, на 3-тия ден забравих, че са ме оперирали. Е, не беше препоръчително да ме разсмиват… и сутрин ми трябваха около 15-тина минути да се изтърколя от леглото :))).

С две думи, доволна съм, че не се подадох на внушения и чужди мнения, а послушах съвета на лекаря си и себе си!

Разбира се, не убеждавам никой колко е прекрасно секциото, но не е и толкова лошо! Всяка жена взима решението за себе си и бебето си и никой няма право да я осъжда за това!

В края накраищата всички сме майки, независимо от начина, по който децата ни са се появили на този свят.

В следващия пост ще разкажа подробно как минава самата операция.

Поздрави,

Leave a Reply