Позитивно за секциото 2 част

Здравей,

Ако ти предстои раждане и поради една или друга причина ще е секцио, не се плаши!  Ще ти разкажа какво точно те очаква и съм сигурна, че ще се успокоиш 😉 (или поне малко)

Обикновено секциото е планирано и при мен също беше такова. Сценарият, по който протече всичко беше следния:

Приеха ме в болницата един ден предварително. Това, което първо направиха е запис на тоновете на бебето. След това ме чакаха куп документи за четене и попълване. Следва малко скука и седене на телефона. По някое време ми направиха тест за антибиотици и минах консултация с анестезиолог.

Важно за този първи ден : Хапни си хубаво, защото от следобедните часове вече ще ти е забранена храната и водата 🙂 Аз се подкрепих здраво в близката пицария като за последно! 🙂

Голям късмет би било, ако си първа на операционната маса. При мен беше точно така. Секциото беше назначено за 08:30 сутринта.

В 6:00 ме събудиха и започна подготовката за операцията с разни не толкова приятни процедури 🙂 Докторът мина да ми вдъхне кураж, макар че аз вече с нетърпение очаквах този момент. Всичкият страх, който таях в мен цели 9 месеца се беше изпарил.

В операционната ме посрещнаха куп усмихнати сестри, анестезиолози и неонатолози. Говориха си за сериали, смееха се, сякаш са на чашка сутрешно кафенце.

Поставиха ми спинална упойка, като преди това имаше и местна. Самото поставяне е неприятно, но не се изпитва никаква болка. Усещаш първоначално, че краката ти се стоплят и стават тежки. Скоро топлината минава нагоре по тях и изведнъж не ги усещаш въобще. Докато дойде този момент бях попитала сигурно 10 пъти защо все още усещам 🙂 Тогава поставиха и катетъра.Хубаво е, че в тази болница го поставят след упойката, а не преди нея :/

Поставиха преграда от чаршаф (на нивото на гърдите) пред мен и единственото, което чух е „Да започваме“ 🙂

След 8 минути бебето беше извадено. Незабравим миг! Неонатолозите започват грижите за него, а на теб ти остава още 40 мин. операция. През това време си мислих какво ли не, като например как бебето ми може да излезе от отвор, по-малък от дланта ми!? А сега дали е добре!? Какво му правят в другата стая?!, Какво още правят !? 🙂

Операцията приключи и веднага се обадих на Андрей, който чакаше нервно отпред. Обездвижването и действието на упойката действаха още известно време, след което вече наистина започнах да усещам разреза и същинската болка.  Зъбите започнаха да ми тракат супер смешно.  След 10-тото ми мрънкане за обезболяващо, една сестра благоволи да ми постави банка Парацетамол+Трамадол. О, блаженство!  Продължава да боли, но не ми пука и заспивам.

На следващия ден в 6:00 пристигнаха злите хора, които ме накараха да стана от леглото.
Едвам се „изтърколих“ от него. Звездички ми изкочиха пред погледа 🙂 Даже исках да си измия зъбите. След 7-8 минути прекосих 100-те метра до мивката. Ураа!

Всичко вече е ок…

…освен ходенето, стоенето права, кихането, кашлянето, смеха, пишкането и прочие..:)

Всеки следващ ден ще се чувстваш по-добре и по-добре! Дори започват да носят храна. Същата като на останалите пациентки, но пасирана 🙂 Леле по-вкусно нишестено кремче не бях яла.(освен в детската градина).

И запомни: след секциото коремът ти изобщо не се интересува от коремни преси, канго jumps, йога и прочие. Той просто иска да го оставят на мира за 1-2 месеца 🙂

Искам да благодаря и на доктора ми, който така изобретателно и кадърно извади бебето, че после успя и да ме „сглоби“ отново 🙂

Раждах в Аджибадем Сити Клиник (Болница Токуда)

Aко имате въпроси относно условията за раждане в болницата не се колебайте да ми пишете. 😉

До скоро!

Поздрави

 

Leave a Reply